Ние, Болг-Ариите

Шегор Расате

“Българин значи мъдър, знаещ човек”

из историята на волжките българи

“Българин е който не крадне, не лъже, не убива, не смени вярата си за печена кокошка”

Йордан Хаджиконстантинов Джинот

   За мнозина е трудно да осмислят, че нашето битие е предопределено от прадедите. Съзнателно или не, ние се явяваме техни продължители на историческата сцена, въвлечени в борбите, които те са водили някога. Още когато Кан Исперих е избрал тази земя за средище на новата българска държава, той е предопределил съдбата ни. Защото тази земя е за господари. Който я държи здраво и гази чуждите нашественици, той ще живее достойно, възползувайки се от нейните богатства и кръстопътно положение. Но който се огъва, всички ще минават през него и той вечно ще страда, носейки проклятието на Испериха, за това, че е отстъпил от неговия свещен Заветъ.

 

     Днес за съжаление България не е водеща световна сила, както през славното и минало. След петвековно прекъсване на своята независимост по време на османското владичество, българите загубиха приемствеността на държавната си традиция, и голяма част от културно-историческото си наследство. Под прикритието на османската власт агенти на враждебни на българския народ сили системно унищожаваха документите на нашето минало, за да заличат историческата ни памет. Същите врагове, които някога плащаха дан на великите български царе, не мигват при мисълта, че господарската воля на нашия народ може отново да се пробуди. След Освобождението така наречените “Велики сили” най-арогантно се намесват в обществено-политическия ни живот, като постоянно работят за народностното ни обезличаване. Така се затвърди престъпната славянско-тюркска теория, представяща нашия народ като някаква сбирщина от полудиви номадски племена. Тази отровителска теория и днес се преподава в българските училища и университети, и се прокарва в световните исторически издания. Срещу тази лъжа се възправяме ние, достоверните български родолюбци, за честта на нашите велики прадеди и за новорождението на Болг-Арийския Род и Царство!

 

     Ние българите нямаме нищо общо с тюрките, нито пък сме славяни, тъй-като такава народност просто не съществува. Самият факт, че ни натрапват теорията за славянския ни произход отвън, ни задължава инстинктивно да я отхвърлим, още преди да сме пристъпили към нейното опровергаване. Няма славяни, има източноевропеиски народи, а панславистката доктрина е създадена от юдомасонските кръгове, за поддържане на разделението и противопоставянето на европейските народи. Ние най-отговорно заявяваме това и на нашите руски приятели, тъй-като самата Русия твърде много пострада от панславизма, подхранващ нейния грандомански и шовинистичен империализъм.

 

     Ние българите сме потомци на велики и културни арийски народи – траки, келти, готи и основно на древните българи, като продължители на Българската цивилизация. Нашите прадеди никога не са били диви номади, които са се препитавали с грабителски войни. Старите българи са имали самочувствието на висококултурен народ. “Българин значи мъдър, знаещ човек” – така започва писмената история на волжките българи. Българите са се чувствували продължители на най-древната световна цивилизация. В средновековния български превод на

книгата на халдейската пророчица Сибила се казва, че българите са народ от “Първото Слънце”, т.е. от Златния век.(1) Древните българи са имали високоразвита държавност с повече от 40 държавни и военни звания. Основните от тях са КАНАС ЮВИГИ , КАВХАН , БОИЛА , КОЛОБЪР , ТАРКАН , БАГАТУР , БАГАИН , а повечето от тях се явяват в по няколко различни длъжности.(2) Държавният строй на древните българи се основава на една цялостноизградена трифункционална обществена йерархия, свойствена за народите от Бялата раса:

1.      Духовенствоколобри.

2.      Войнствобоили, таркани, багатури, багаини.

3.      Труженици.

    

     Върховната власт над трите съсловия осъществява Царят-Жрец, носещ свещената титла КАНАС ЮВИГИ – “От Бога владетел”. По право българският престол е принадлежал на Свещената Династия ДУЛО. Тя носи името на свещената арийска прародина ТУЛЕ. В езика на памирските народи, родствени с българите, ТУЛЕ значи “Богоустановен ред”.(3) Името ТУЛЕ носи и столицата на келтското царство в Тракия, основано от владетел, носещ свещеното българско име БОЛГ.

 

     Канът управлява с помощта на Шестте Велики боили, произхождащи от най-знатните болярски родове. Те съставляват висшия господарски елит, наречен УКЕЛ, но по правило принадлежат към колобърското съсловие. Заедна с Кана те съставляват Съвета на Седемте – върховният орган на управлението на САРАКТА (Царството).

 

     Великият италиански философ Юлиус Евола отнася управлението на царете-жреци към изначалната Арийска цивилизация, свързана с митологичната представа за Златния век.(4) Точно затова ние българите имаме основание да се считаме за народ от “Първото Слънце”, както е записано в българския превод на Сибила. Още повече, че подобни държавни титли са известни от наследството на най-древните световни цивилизации – Шумер и Протоиндийската цивилизация, а също от Югоизточна Азия, Кушанската империя и някои келтски кралства.(5) Във всички тези цивилизации е била в сила една система от държавни звания, наследство от една працивилизация, която много преди индоевропейците е разпростряла своето културно влияние над Стария свят – може би това е легендарната Атлантида? И нашите прадеди са успели да съхранят този древен държавен строй в неговия цялостен вид, чак до чуждопоклонническото покръстване през IX век.

   

      Не само държавната традиция свидетелствува за високите организаторски способности и културно равнище на българите. Държавата и Нацията се основават на Рода, а сред българския народ съществува една сложна система от родови звания, отнасящи се до степента и ранга на роднинство. Такива като МАМА , ТАТЕ , КАКА , ЧИЧО , ЛЕЛЯ , СТРИНА , БУЛЯ..., с които сме свикнали от малки.(6) Този тип родово устройство не се среща сред повечето индоевропейски народи. Неоценимо е и българското народно творчество. В българските народни носии е застъпено съчетанието на трите основни космически цвята – бяло, червено и черно, а също и кафяво. Те са богато избродирани с изящни шевици във форми на руни, свастики, келтски кръстове и други арийски символи. По своята красота и хармония българските народни носии надминават носиите на много други европейски народи. Ние българите също така се славим с богатото си наследство от народни песни и танци, и то в такива разнообразни ритми, с каквито малко народи могат да се похвалят. Изобщо всички страни от живота на българите – било в устройството на държавата и рода, или в народностната култура, са проникнати от принципа на усложнената йерархия, от култа към реда и хармонията. Проява на един цялостен мироглед, свойствен за Изначалната Арийска цивилизация от Златния век.

Древнобългарско амулет-конче

С високите си астрономически познания древните българи са създали и един от най-точните календари в света. Българският календар е слънчев. Той отчита летоброенето по обиколката на планетата Юпитер около Слънцето, затова годините се подреждат в дванадесетгодишен кръговрат, съответствуващ на юпитеровата година. Днес този календар е известен по света като китайски. Но китайците изобщо не свързват своя календар с движението на Юпитер, а тъкмо на него се основава дванадесетгодишния кръговрат. За кой ли път да доказваме, че всички постижения в областта на човешкото познание са дело на народите от Бялата раса? Същото твърдение е в сила и за един друг много точен календар – календарът на маите.

 

     Още в древността българите са били народ с висока стопанска култура. За разлика от съседните номадски племена, живяли в Средна Азия, нашите прадеди са развивали всички стопански поминъци – земеделие, животновъдство, строителство, търговия, занаятчийско производство, а в сферата на занаятите – кожухарство, тъкачество, ковачество, златарство... Освен с хубавите си коне, нашите прадеди са били известни и с ценните си сортове зърнени храни. В Древния Изток са били прочути весококачествените български стоки и произведения – 12 от тях носят името БОЛГАР.(7) За пълноценното развитие на своето стопанство българите са устройвали своите държави в онези области, където са съчетани плодородни земи, планини и търговски пътища. В земи с подобни природни природно-географски дадености са основани Балхара, Старата Велика България, Дунавска България и Бавария.

 

     Владеенето на тези богати земи обаче е изисквало от българите да бъдат първостепенна военна сила. Въпреки високата си материална и духовна култура, нашите прадеди никога не са станали изнежени от удобствата на цивилизацията слабаци. Те са се справяли с всички трудности и лишения на войната, не по-зле от живеещите сред сурови природни условия полудиви народи. За високите бойни умения и войнски добродетели на българите разказва летописецът Енодий (505 г.), в похвалното си слово към готския владетел Теодорих, по повод една (незначителна) победа над българите:

 

“Това е народ (българите) , на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у когото е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството си с кръвта на враговете си, у когото полесражението е общо родно място: защото чиито оръжия (стрели, копия) във време на сражения повече почервеняваха, той е считан без заобиколки за по-възвишен. Този народ преди твоето сражение не му се е случвало да знае що е съпротива, той дълго време само с военни походи се занимаваше. Тях той продължи въпреки изпречилите се планини, препречилите се реки, лишенията от най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е достатъчно да се пие конско мляко.”(8)

 

Български воин-багатур – изображение върху съд от съкровището от Наги сент Миклош

Въпреки повсеместното унищожаване на историческото ни наследство, има оцелели летописи, в които българите са записали своята собствена история. Колкото и непълни да изглеждат на пръв поглед, в тях е вярната следа, която води до нашето истинско родословие и народностна самоличност. Има един велик българин, който с природната си интуиция успя да разпръсне мрака на заблудите, и да извади на бял свят истината за нашия Род – Георги Стойков Раковски. Винаги, когато си спомняме за него, в съзнанието ни звучат заветните му слова: “Ние сме арийци, и доказатилство за това е нашето народностно име Болгари” За съжаление нямаше кой да го послуша в онова бурно време преди сто и петдесет години... Една от големите заслуги на Раковски е публикуването на един изключително ценен за нас българите летопис. В него ясно се посочва какъв е народностния произход на българите. “Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...”(9)

Георги Стойков Раковски (1821-1867)

     Кимерите! Не бяха ли те един загадъчен и обвит в мистерии народ, за който Омир разказва в своята Одисея, че са живвяли някъде на края на Света, където Слънце не изгрява. Народът на Конан Варварина, в чието лице великият писател Робърт Хауърд обезсмъртява името на своите прадеди, считани за потомци на атлантите. Неустрашимите воини на коне, които, прокудени от скитите от старата си родина Кимерия на север от Черно море, завладяват Мала Азия и притесняват могъщата Асирийска империя. А много по-късно същите тези кимери застрашават съществуването на Рим, и то през II в. пр. Хр., когато още е в разцвета на силите си. Кимерите са били силни не само във войната, но и в държавните си дела. За тях Страбон пише, че са повлияли на възникващата на Запад аристокрация, а също така са донесли със себе си ценна порода коне. Ве неща, с които са се славили и древите българи.

 

 

       За преселението на бълтарите от Скандинавия към Волга и Черно море пише също и в “История Славяноболгарска” на Паисий Хилендарски.(10) Но в официалната и версия името “кимери” е заменено със”скандивляни” и “славяни”. Наскоро стана известна и потресаващата истина, че Отец Паисий е нарекъл своята книга “История Болгарска”, а не “Славяноболгарска”. Ето го клеймото на фалшификацията, ето я технологията за подмяна на народностното ни съзнание! Ето как името на нашите древни прадеди КИМЕРИТЕ, вдъхващо гордост и благородство, е заменено с това на някакви си “СЛАВЯНИ”, което на всички езици означава “роби”( SKLABOI – на гръцки,  SKLAVEN на германски, SLAVES на английски).

    

     В летописа на Раковски се разказва за разселването на кимерите по Света, при което една част приемат името БОЛГАРИ:

“...и умножиха се, и дойдоха първи в тези страни, още преди Александър Македонски.

Илирик беше първият крал, а след 3522 година от Сътворението на Света (1996 г. пр. Хр.) царуваше Крал Бладилий, който Филип Македонски царя победи и свой поданик го направи. След 3685 г. ( 1823 пр.Хр.) царе бяха двамата братя Брем и Болг, и понеже много крале надвоюваха, и много земи завоюваха, то народът се нарече на техните имена. Брем завоюва Западната страна, и остана там покрай Западното море, Балтийско до Померания, и нарекоха се Пеми, Словаци и Бранди-Бури. Болг завоюва Източната страна, и съ своя народ се засели там, и нарекоха се Болгари...”

Описаните тук събития се отнасят към началото на II хил. пр. Хр., така че Летописът на Раковски се явява един документ за най-старата история на Европа. В него обаче са смесени исторически събития от различни епохи:  споменато разселване на кимерите и много по-късното келтско завоевание на Балканите през III в. пр. Хр. Тогава келтските царе Брем и Болг основават свое царство в Тракия със столица Туле (днешното Тулово, Старозагорско) и действително воюват с Филип Македонски. Причината за смесването на събитията е името на Българския Праотец – Болг, което е носил и много по-късния келтски цар, поради родствената връзка на келтите с кимерите, за което ще говорим по-нататък. Това очевидно  е допуснато при преписа на този документ от по-стар оригинал. Имайки предвид обаче сведенията на гръцките летописци Полибий и Павзании за царуването на Брем и Болг, ние лесно можем да разделим тези събития едно от друго.(11)

   

     И други исторически летописи свидетелствуват за кимерийския произход на българите. В историята на волжките българи “Джагфар тарихи” кимерите, наречени там камирци, се разглеждат като древен народ, който се е разселил в Средна Азия и от него са се образували няколко народа от индоевропейското семейство – саки, масагети, алани, арменци, в това число и българите.(12) В своята “История на войните” византийският летописец Прокопий Кесарийски разказва за българските племена утигури и кутригури. Той започва така:

”В старо време хуните, на които тогава викаха кимерийци, живееха (отвъд Азовско море) и всички се повинуваха на един цар...”(13)  Както и в Летописа на Раковски, в тези извори също се застъпва схващането, че кимерите са един пранарод, който се е поделил на други народи. За кимерийското потекло на нашия народ ни загатва едно родословие, изведено от Библията. Към известната родословна линия Ной – Яфет – Гомер хазарският каган Йосиф добавя имената на Болгар и деветте му синове. Подобна история е записана и в “Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.):

“ Друг син на Гомари (Гомер), разчиствайки пътя си, стигнал до същата река (Волга) и имал двама сина: Булгар и Бертис...”(14) Изглежда в това родословие е пресъздадена известната историческа истина за кимерийския произход на българите, поради близкото звучене на КИМЕРИ (ГИМЕРИ) и ГОМЕР. А може би Гомер наистина е праотецът на кимерите, оттам и на нашия народ. Но най-сигурното доказателство за това, че българи и кимери са едно и също нещо, намираме в историята на Месопотамия. В началото на II хил. пр. Хр. в северната и част се заселва народът БАЛХАРИС с владетел на име ЦИМБЕРИС. Връзката между тези две имена не подлежи на обсъждане.(15)

 

     В обзора на историческите извори ние засягаме и твърде важния за нас българите въпрос за Българския Праотец. Необходимо е да подчертаем, че това е изключително въпрос от духовно естество – тук става дума за Свещения български мит, а не само за сухи исторически факти. От най-древни времена е прието всеки народ да носи името на своя родоначалник. Така атлантите са наречени на името на Цар Атлант, пеласгите – на Цар Пеласг, а какво по-естествено от това ние българите да носим името на Цар Болг. И Свещеният български мит не е забравен – той е съхранен в най-светлия семеен празник на българите – Коледа. За същността на празника свидетелствува известната коледарска песен “Болг се роди, Коледо”. В нея се възпява Цар Колед и неговия син Болг, както впрочем уточнява и йеромонах Спиридон. И другите коледарски песни – тези свещени български химни, прославят Цар Колед, който всъщност е почитан като Българският Праотец. На  всеки читав българин прониква дълбоко в сърцето звучният рефрен “Коладе, Коладе ле” или “Ой Коладе, мой Коладе”. Изглежда името на Цар Колед е пропуснато в Летописа на Раковски, но то присъствува в летописите на Йеромонах Спиридон и Поп Йовчо Попниколов.(16,17) Така се получава пълното родословие на ранните български владетели:

 

Илирик – Бладилий – Колед – Болг

 

И в двата летописа обаче тяхното царуване е отнесено към времето между 986 и 585 г. пр. Хр. Свещеният мит за царете КОЛЕД и БОЛГ е вграден и в името на легендарния меч на Крал Артур. Той е известен като ЕСКАЛИБУР, но това е латинизиарната форма на истинското му келтско име КАЛЕДВУЛХ (КОЛЕД-БОЛГ) – Мечът на КОЛЕД и БОЛГ.(18) Не бива да ни учудва и отгласът от Свещения Български мит в далечна Британия  – това е свързано с наследството на кимерийските племена логри и бритони, обезсмъртено в легендата за Крал Артур.

  

Грифон – камемен барелеф от Велики Преслав

     От друга страна обаче ние знаем, че името БОЛГ значи ВЪЛК – на уелски (кимриг) то е записано като ВУЛХ.(19) През VI в. двама български владетели – БОЛГАР и Драгон, навлизат с войската си във Византия. В сръбските летописи техните имена са записани като ВУКИЧ и Драгич, и така са преминали в някои български източници. ВУК на сръбски значи ВЪЛК, и очевидно авторът на летописа е знаел свещения смисъл на Българското име. Вълкът е свещеното животно на арийците – благородният хищник, който унищожава всичко нездраво в природата. Той е живият пример за реда, храбростта и жертвоготовността – най-възвишените арийски добродетели. Ние сме народът на Вълка!

 

     По собствен път Георги Раковски изследва въпроса за българския народностен произход и самоличност. Той е първият български народоизследовател, който застъпва тезата за индоевропейския произход на българите. Изучавайки словесността на съвременния български език, той забелязва, че много думи в него, считани за “славянски” , имат успоредици в самскрита и древноперсийския език, а също и в келтските езици. Според неговите изследвания нашият народ произхожда от два основни народа: келтокимери и индоарии. Раковски също така се досеща, че ние носим името на кимерийския цар БОЛГ, но също и на АРИИТЕ, затова сме БОЛГ-АРИИ. А всъщност ВЪЛК-АРИИ – Ариите на Вълка.

 

     Твърдението на Раковски за произхода на българите има дълбоко историческо основание. В езика на древните българи Петър Добрев също различава думи от келтски и ирански корени. Докато иранските думи се отнасят за обикновени неща от живота, то основните понятия от държавния и духовния живот на древните българи имат успоредици в келтските езици. Смисълът на тези понятия ще изясним в следната таблица :

 

 

 

Древнобългарски понятия

Келтски и други понятия

 

 

 

ТАНГРА – Върховен Бог

THUNDER(англ.от келтски) – “гръм” ;

TINGOR(кимр.) – клетва пред Бога DONNER(герм.) – “гръм”; Бог-

гръмовержец

КОЛЕДА – Празник на Българския Праотец

КОЛЕД (келт.) – “празник”

също HOLIDAY(англ.)

 

 

КОЛОБЪР – жрец

КАЛЛ – “мъдри” – обръщение към келтски жрец-друид.

КОЛЛ – свещени знания на друидите

 

 

КАНАС ЮВИГИ – свещена титла

 на Българския владетел

КЕАН или КАНС – титла на келтски владетели

КАННАС – “Пратеник на Бога” KONIG (герм.) – цар

също KONUNG (сканд.)

КАНАРТИКИН – престолонаследник

КАНАРД (келт.) – престолонаследник, също и ТЕКИН

РИГ – цар; окончание на имената на българските царе ИСПЕРИХ и ТЕЛЕРИГ

РИГ (келт.) – цар

също REX (лат.);РАДЖА (самскр.)

-RICH (герм. и готски) – окончание на царски имена

ДУЛО – името на Свещената Българска Династия

ДУЛА (келт.) – скиптър

ДУАЛ (келт.) – законно наследена власт ; наследствено право

УКИЛ (ВОКИЛ) – име на знатен български род

УКЕЛ (ВОКХИЛ) – високопоставено благородническо съсловие при келтите

БОИЛА – основна българска благородническа титла

БОИЛА – висш държавен функционер

 

ТАРКАН – управител на област или град, или съдия

ТАРГАД (келт.) – областен управител

 

БАГАТУР – тежковъоръжен конник; старши боеначалник

БАГАДОР (келт.) – келтски воин

БАГАИН – младши военачалник

БАГАИД (келт.) – войскови отряд

 

ОНГЪЛ – укрепено място

 

ONGL (кимр.) – укрепено място

КАМПСИ – учител

КАМПА – школа на друидите

 

ЯНКУЛ – планетата Юпитер; Господарят на небесните светила

ЯНГУ (кимр.) – “главен”, “голям”

 

(по книгата на Петър Добрев “Преоткриването на Прабългарския календар”, 20)

 

     Тези ключови думи свидетелствуват за самоличността на народа, положил основите на Българската цивилизация. Изредените по-горе държавни титли са свойствени както за древните българи, така и за келтите от Гойделската група, и по-малко за келтите от Гаелската група. Към Гойделската група спадат уелсците и корнуолците – потомците на кимерите. И днес уелсците носят древното име KYMRO, а езика си наричат KYMRАЕG (кимрийски) . Поначало съвременните европейски учени приемат, че кимерите стоят в основата на келтската народност, образувала се в земите на Горния Дунав през VI в.пр. Хр., по времето на т.нар. “Халдщатска” култура. (21) Интересно е също така, че Зонара, цитиран от Йеромонах Спиридон, извежда от Гомер родословието не само на кимерите, но и на келтите (галатите).(22) Така че древните български звания, общи за българи и келти, са изключително кимерийско наследство.

 

     Така следва да си обясним образуването на българския народ: в основата му стои народът БОЛГ, говорещ келтокимерийски език, а към него се присъединява народът на АРИИТЕ, чиито индоирански език се надстройва над основния келтокимерийски, и така се образува съвременния български език. Точно по същия начин се е развивал и езикът на тохарите – сроден с българите народ, живял в земите на север от Памир. В основата си тохарският език е близък до келтския и латинския, но в последствие се е обогатил с индоирански езикови заемки.(23)

 

     Не само езикът, но и други страни от нашата народностна самоличност могат да бъдат обяснени с кимерийско-иранския произход на българския народ. По пътя на сравненията ние изяснихме не само произхода, но и свещения смисъл на българските народни празници и свързаните с тях обичаи. Основно българските празници са кимерийски по произход, тъй-като повечето от тях имат общо съдържание с келтските празници. Такива са Коледа-Юл, Атанасовден-Имболк, Гергьовден-Белтаин и Илинден-Лугназад. Други обаче определено са от ирански произход. Така Мъжката задушница, отбелязвана на Архангеловден (21-ви ноември) съответствува на  келтския празник Самаин, но по своя смисъл е най-близка  до иранския празник Хамаспатмедия – “Угощение в чест на душите на праведните.” А зрелищните огнени игри, свързани с подвижния християнски празник Сирни Заговезни, са проявление на най-значимия ирански празник – Арийската Нова година (Ноуруз), чествувана в деня на пролетното равноденствие (21-ви март). Вечерта срещу празника се запалват големи огньове, които се прескачат за здраве. А също така се палят факли от сцепени дървени пръти, натъпкани със слама, и се въртят в кръг. Така се пресъздава Свещената Арийска Свастика – огънят в движение, символът на Слънцето и Космическия ред.(24) С нея се приветствува победата на Слънцето над мрака и злите сили през настъпващия Ноуруз, което значи “Нов Ден”. Описаните огнени игри са традиционни за България, Кюрдистан и Иран. Не бива обаче да забравяме, че много от свързаните с българските празници обичаи са наследство от траките, които също са древен и културен арийски народ.

 

     Несъмнено обединението на БОЛГИ и АРИИ е станало в Бактрия. На запад от Бактрия се намира свещената арийска земя Ариана Вайджо. Тя е възпяна от Заратустра в свещените химни Гата, записани в Зент-Авеста. Днес се приема, че АРИАНА е древната държава на АРИИТЕ, тъй-като АРИЙ е древното народностно име на персите и индоариите (бхарата), записано в Авестата и Ведите. Сред народите, участвували в похода на персийския цар Кир срещу Елада, Херодот споменава и АРИИТЕ. Тяхното въоръжение е било сходно с това на бактрите.(25)

 Но АРИЙ е не само народностно име. Преди всичко то е нарицателно за благороден и възвишен човек, за АРИЕЦА като Раса на Духа.    

АР значи Човек, Мъж, Херой. “АР е орелът и символът на Слънцето, наричано от египтяните РА.”(26)

В индоевропейските езици РА означава също и Бог – това е видно в името на Българския Бог ТАНГ-РА, също и на ведическите богове МИТ-РА и ИНД-РА.

 

     Образуването на БОЛГ-АРИЙСКИЯ народ изглежда не е станало изведнъж. В древните източници българите са наречени БАЛХИ или БОЛХИ – в Махабхарата, и БОЛГИ в келтските предания. След IV в. в европейската историческа литература нашите прадеди са известни като БОЛГАРИ (BULGARES (лат.) и VULGARES (гр.)) От друга страна обаче, името на древната българска държава е БАЛХАРА – то е производно на БАЛХ и АРА (АРИЯ). С това име е наречен и народът БАЛХАРИС, заселил се в северна Месопотамия в началото на II хил. пр. Хр., в съседство с Митанийското царство. За тази ранна епоха още няма сигурни сведения за съществуването на Балхара.

 

     За сродството на българите с персите свидетелствува един ранен летопис, открит в Русия. В него се разказва за преселението на българите на Балканския полуостров:

 “Многочислени, дори безбройни, те (българите) изпълниха цялата земя до Драч, тъй-като българите, и персите, и влъхвите са едно и също нещо, и всички те са на тази земя пришълци.”(27)

Този летопис загатва и за родствената връзка на българите с влъхвите. Влъхви бяха тримата царе от Изтока, които пророкуваха раждането на Христос и му поднесоха своите дарове. Под влъхви се разбират халдеите – мъдрите жреци-звездобройци, управлявали древния град Бабилон. В хрониката на Констанцкия събор, заседавал през XV в. в Южна Германия, също се уточнява, че българи и халдеи са един и същ народ. Там се говори за един местен владетел, носещ титлата “Цар на българите/ Цар на халдеите”. За народностния произход на халдеите (влъхвите) няма преки исторически свидетелства. Понастоящем се приема, че халдеите са семитско племе, но очевидно тази теза трябва да се преразгледа. За всеки случай трябва много внимателно да преценим какво разбираме под халдеи, като родствен с българите народ. В българските народоизследователски кръгове се утвърди схващането, че името ВЛЪХВА е обеззвучена форма на БЪЛГАРИН. От друга страна обаче, ВЛЪХВА също е нарицателно за мъдрец и звездовед. В старобългарския език думата ВЛАХ означава “звезда”, а ВЛЪХУВАМ – “свещенодействувам”. Да не забравяме, че БЪЛГАРИН значи мъдър, знаещ човек.

.

    Според общоприетото обяснение името ХАЛДЕИ (CULDEER) означава “С Бога свързани”: КУЛ-ДЕА, така може да се изведе цялостния му смисъл.” (Рудолф Джон Горслебен, 28) Наистина името ХАЛДЕИ следва да се свърже с древния корен за свещеното КУЛ или КОЛ, който е в основата на латинското понятие CULT, на българската жреческа титла КОЛОБЪР, и на името на Българския Праотец Цар КОЛЕД. Но в ХАЛДЕЯ се съдържа и индоевропейското понятие за Бог, близко до DEUS (лат.) и ДЕВА (самскр.).

 

     Ето така следва да изведем най-ранната българска история: в началото на  второто хилядолетие пр. Хр. кимерите се разселват в Европа и завладяват много земи. Цар Болг завладява земите на Изток, и неговите поданици започват да се наричат БОЛГАРИ (БОЛГИ). Според публикуваните от Раковски и Моленвил извори, Цар Болг (Болгар) е основал своето царство в земите на река Волга. Оттук следва да заключим, че именно ВОЛГА е наречена на името на БОЛГ, а не обратното – че ние българите сме били носили това име, защото идваме от Волга.(!)

 

     През следващите векове древните българи се придвижват на изток и на юг. Така те се появяват в Месопотамия и Бактрия – в земите на днешен Афганистан. Най-ранните сведения за българите срещаме в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне е отнесено към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава – БАЛХАРА. Столица на БАЛХАРА е бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име.(29) Също като Рим, който се слави като Вечният град. Според Махабхарата БАЛХИТЕ са били прочути с ценните си “небесни” коне, заради които индийските владетели са воювали с тях.

 

     След похода на Александър Македонски, последван от изтощителна война с Индия, управлявана от Гуптите, българите биват принудени да се изтеглят от старата си родина. Така през III-II в.пр. Хр. започват първите български преселения от Балхара към Европа. При това част от българите се заселват на далечните Британски острови. В историята на Уелс се отбелязва, че точно през този период народ на име БОЛГИ се заселва в Британия. Според записаните в тази история келтски извори БОЛГИТЕ са дошли от Партиянското царство, или от гръцките земи в Средна Азия, така нареченото “Гръко-Бактрийско” царство в Бактрия.(30) По това време обаче в Британия се заселват част от кимерите, нападнали преди това Рим. Както вече уточнихмепо-горе, под името КИМЕРИ (КИМБРИ) и БОЛГИ следва да се разбира един и същ народ. Точно по същото време в Южна Галия се заселва кимерийското племе ВОЛЦИ, чието име звучи близко до БОЛГИ.

 

     С това преселение е свързана и старата история на Бавария. Според манастирските хроники, Баварското кралство е основано от преселници от изток. От тях произхожда династията на баварските крале – родът на Крал Балгер.

“В прастари времена този род е живял в земите на север от Индия, където е бил известен още по времето на персийските царе Астиаг и Кир, т.е. през VI в. пр. Хр. След това, около II в. пр. Хр. той се е преселил в своите най-стари земи в съседство в най-източните краища на Армения, откъдето след нови битки и премеждия се е насочил към последната си родина – Бавария.” (31)

Династията на Крал Балгер е продължила да управлява и през XV в. Според хрониката на Констанцкия събор, заседавал от 1414 до 1418 г. в гр. Констанц в германската област Баден-Вюртемберг, там е управлявал владетел, носещ титлата Keiser von Bulgarien (Цар на българите) и Rex Caldeorum (Цар на халдеите). В хрониката се пояснява:

 “Българският цар, който трябва да има за пълномощие и един представител на Ордата, и владее също царството на халдеите.”

По нататък се уточнява, че българия е “земя, намираща се някъде в Азия, източно от Дамаск и западно от Индия.”(32) Очевидно тук става дума за Балхара. В хрониката е изрисуван герб с три лъва, разположени един над друг. Същият герб е известен и от Второто Българско царство. Той и днес е в сила в германската провинция Баден-Вюртенберг, а също и в Англия, където пък е взаимстквуван от Уелс. Знамето на нашите кимерийски прадеди.

 

 

 

     Хрониката на Констанцкия събор също свидетелствува, че когато Дунавска България е била под османско владичество, в Южна Германия е управлявал владетел, насещ титлата Цар на българите. Това показва, че Българското Царство никога не е прекъсвало съществуването си – то и днес е живо в сърцата ни!

 

     Споменът за древната Балхара не е бил угаснал и сред дунавските българи, включително до средата на XIX в. Видният български възрожденец и събирач на народни умотворения Цани Гинчев е научил от стари хора, че нашият народ е дошъл от Индия. А Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че българите, наречени келтокимери или келтоскити, са дошли от някакъв древен град, “що бил у Персия и разсипан кой знае кога”.(33) Тук отново става дума за град Балх. Древен град! Само това определение разбива на пух и прах нескопосаните номадски теории за произхода на българския народ!

 

     Докато една част от българите се преселва в Европа през III-II в. пр.Хр., то основната част от българския народ се задържа в земите около Имеон (Памир), на север от Бактрия. За това свидетелствува византийският историк Агатия:

“Хунският народ в старо време живееше до Азовското  море към изток, на север от реката Танаис (Дон), и подобно на многото други варварски народи живееха в Азия по планината Имауа. Всички тези народи се наричаха общо скити и хуни, а според рода: кутригури, утригури, други ултидзури, а други буругунди.”(34)

Сред тези племена, отнесени към хуните, са и българските племена утигури и кутригури, за които разказва Прокопий Кесарийски. На свой ред обаче и тези българи биват принудени да поемат по пътя на преселението. Сведения за това среащаме в “Хроника на Михаил Сирийски”, от II в. от Хр.:

“В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хил. скити. Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намерят вода и стигнаха река Танаис... Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си. Тези скити бяха наречени от ромеите българи.”(35)

 

     Като причина за това преселение Петър Добрев изтъква нашествието на хуните, които нахлуват в Средна Азия от североизток след разпадането на тяхната империя и последвалото китайско завоевание. В световната историческа литература се прокарва погрешната историческа представа, че хуните били някакви неарийски пълчища, които са унищожили арийските народи в Средна Азия – саки, масагети, тохари, и така са сложили край на арийското господство в тези земи. Изобщо за хуните в Европа се говори като за някакви жестоки варвари и прочее изроди... Като наследници на цивилизацията на Атила ние българите сме лично засегнати от подобни обидни определения и държим да изясним същността на името хуни. Както уточнява Прокопий, хуните в старо време са се наричали кимерийци, също и масагети, следователно това са родствени с българите народи. Това забелязват повечето ранносредновековни летописци, като много често наричат българите хуни. Подобно на българските племена, хунските племенни имена също завършват на –ГУРИ или –ДУРИ. А имената на българските племена ОНОГУРИ и ОНОГУНДУРИ изглежда са производни на ХОН – собственото име на хуните. Неслучайно Йордан ги нарича ХУНУГУРИ и ХУНУГУНДУРИ. С разрастването на Първата Хунорска империя на север от Китай, името ХУНИ, записано на китайскикато ХИУНГ-НУ, става нарицателно за всички конни народи, поданици на империята. Действително под това определение попадат и някои неарийски народи, но господствуващо положение в Хунорската империя заемат т.нар. царски хуни, говорещи езика ху, за разлика от другите хуни, говорещи езика жун.(36) В Европа с името хуни са наричани арийските конни народи, известни и под общото название скити. От тази общност сме и ние, българите. “От земята на българите се разпростря яростта на хуните върху народите” (Йордан, 37) Тези факти дават основание на великия български народоизследовател Димитър Съсълов да развие своята т.н. Хунорска теория за произхода на българите, която не е далече от истината.(38)

     Ние сме хуните!

Каменен барелеф на лъв от Стара Загора

     Изобщо в европейските културни и научни среди цари голямо невежество по отношение на конните народи. Народите, съставляващи гръбнака на Арийството – кимери, келти, траки, българи, скити, саки, масагети, перси, индоарии... Носители на изначалната цивилизация на индоевропейците, възникнала в степите на Източна Европа през V хил.пр. Хр. Това е така наречената от археолозите “Курганна” култура. За съжаление обаче в средите на водещите европейски културни кръгове се е затвърдило схващането, че Европейската цивилизация започва от Древна Гърция и Рим, а конните народи са някакви полудиви номадски племена с второстепенно значение в историческия процес.  Действително народите на Атила са носители на друг тип цивилизация, неразбираема за древните гърци и римляни, а още по-малко за европейците от буржоазната епоха. И днес най-будните воини на Арийската Кауза се увличат по културата на Гърция и Рим, без да проумеят, че робуват на едно предубеждение, което им пречи да пият вода от извора на Изначалната Арийска цивилизация.

 

     Историческите факти свидетелствуват, че не хуните, а сянбийците ся изтласкали арийските народи от Средна Азия, и са принудили българите да се преселят на изток. По време на споменатото българско преселение през II в. от Хр. със сянбийците е воювал известният кушански владетел Канишка.(39)

 

     Прокудени от Имеон, българите се заселват в земите между р.Дон и Кавказ. В арменската география “Ашхарацуиц” се споменават четири български племена, живеещи в тези земи: КУПИ-БУЛГАР, КУЧИ-БУЛГАР, ЧДАР-БОЛГАР и ОНОГХОНДОР-БЛГАР.(40) Там те основават нова държава, която впоследствие се разширява на северозапад, към земите на север от Черно море, и става известна като Старата Велика България. Първият и владетел е легендарният Кан Авитохол. АВИТОХОЛ значи “Син на сърната”(АВИ – “сърна”, ТОХОЛ – “син”), тъй-като според преданието той е бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. С неговото име започва Именникът на българските царе – свещеният летопис на българската държавност: “Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.”

Авитохол се възцарява в годината ДИЛОМ ТВИРЕМ, което означава Година Змия, месец Четвърти според българския календар. Според направените изчисления тази година е 165 от Хр.(41)

 

     През V в. в съюз с хуните българите завладяват земите на Централна и Източна Европа, и изграждат могъщата Хунобългарска империя на великия Кан Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Приема се, че Кан Атила е от династията Дуло, но понеже неговото име не е вписано в Именника, някои изследователи като Петър Добрев твърдят, че е от друг род. Във всеки случай обаче името на неговия най-малък син Ирник е вписано в Именника като втори владетел след Авитохол. “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.”

Подобно на Кан Авитохол, Ирник също е обожествена личност, и на него са приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол. И в това няма нищо случайно, тъй-като още като дете Ирник е бил предопределен да стане велик владетел съгласно едно пророчество, за което разказва Приск. На въпроса защо Атила се е отнасял така мило към малкия Ирник, един от присъствуващите на царската трапеза е отговорил:

 “ Гадателите предсказаха на Краля, че неговият род ще прекъсне във всичките му деца, а само Ернак ще го продължи; това е причината за неговата нежност : той обича в това дете единствения извор за поколението си.”(42)

 И пророчеството се сбъдва. През 453 г. по време на един пир внезапно почива Кан Атила. Увлечени в раздори за подялба на бащината империя, по-големите братя на Ирник предизвикват гнева на своите поданици - готите. Последните възстават срещу тях и империята се разпада. В неравен бой загива най-големият син на Атила – Елак. Загиват и други негови синове. Емнецур и Улцидур се заселват с отрядите си в днешна Северозападна България, а Ирник се изтегля в Малка Скития (дн. Добруджа). Оттам нататък той възражда Старата Велика България.

 

     Историческото основание на съдбовното пророчество, свързано с Ирник, следва да потърсим в Именника на българските царе. Годините на Авитохол и Ирник се измерват с едни нереално големи за човешкия живот числа, при това и закръглени. Очевидно тук става дума за периоди (кръговрати) от по 300 години със свещено значение в летоброенето, протичащи под знака на определени владетели. Като цяло Именникът обхваща един 600-годишен период от българската история. По времето на Атила преминаващият под знака на Авитохол 300 годишен период вече е бил към своя край. Затова съвсем закономерно се ражда митът за новият владетел, който преминавайки през изпитанията, ще възроди Царството в зората на новия 300-годишен кръговрат.

 

     И Кан Ирник се възцарява през 465 г. – Дилом, месец Твирем. Точно 300 години след Кан Авитохол, в знак на приемственост с неговото велико Начало. Това доказва също, че Кан Атила е носител на българската държавна традиция.

 

     Скоро след разпадането на Атиловата империя в Централна Европа също започва да се споменава името на българите като организирана военна сила. Това показва, че като основен държавотворен народ българите са заемали средищната област на Атиловата империя – Панония.

 

     Противно на утвърдената в официалната история представа, българите започват да се заселват в днешните български земи още през IVв. от Хр., а не през VII в. Доказатество за това е картата на св.Йероним, който е живял през IV в. На нея той е отбелязал Misia hec et Bulgaria(Мизия т.е. България)(43). През 515 година българският владетел Виталиян повежда обединените войски на хуни и българи срещу Византия, като достига до Цариград. За да се защити, император Анастасий изгражда наречената на него Анастасиева стена.(44) През следващите десетилетия българите завладяват значителна част от Балканския полуостров и образуват основното население в днешните български земи. Според Равенския космограф, съставен през VI в. “В Мизия, Тракия и Македония само българи живеят.”(45) Още през 507 година българите се заселват в Македония, наречена Долната земя Охридска – на името на свещения за българите град Охрид.(46)(Да го духат скопяните!!!)

 

 През VII в. многобройни хазарски пълчища застрашават Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст почива нейният последен владетел – Кан Кубрат. На смъртния си одър той заклева синовете си да бъдат единни като сноп стрели, да не се делят един от друг , за да запазят силата на Царството. И те успяват да изпълнят Завета му. Най-големият син Бат Баян остава със своята войска да брани столицата Фанагория. , а останалите изтеглят българските племена към нови земи. С основната част от българите Исперих се насочва към делтата на Дунав. След решителна победа над Византия Кан Исперих завладява Мизия, където основава новата българска държава със столица Плиска. Неговият лик е увековечен в свещения за нас българите барелеф – Мадарският конник, изсечен в скалите над Мадара – главното българско Светилище. Оттук нататък продължава познатата история на Дунавска България.

    

     Това е истинското минало и родословие на Българския народ, нищо че все още е достояние на ограничен кръг будни българи. Всичко друго е плява, написано от и за начетени маймуни, както обичаше да се изразява един велик човек...

   

 

Болг-Ария Живее!

Библиографска справка

 

1.          А.Милетанова. Сказание за Сибила – Paleobulgarica, 1987, кн.4, 62 с.

2.          Петър Добрев. История на българската държавност – С., 1995, 72-82 с.

3.          П.Добрев. Преоткиването на Прабългарския календар – С., 1994, 206-207 с.

4.          Юлиус Евола. Езическият империализъм – 1928 г. , www.kanatangra.wallst.ru

5.          П.Добрев. Светът на прабългарите – С., 1992.

6.          П.Добрев. Кои сме ние, българите – С., 2001

7.          П.Добрев. История на... 109-110 с.

8.          Ганчо Ценов. Произход на българите и начало на българската държава и на българската църква – С., 1910, 39 с.

9.          Георги С.Раковски. Съчинения т.4 – С., 1980, 261-262с.

10. Паисий Хилендарски. Славянобългарска история – С., 1972, 53 с.

11. Мирослав Домарадски. Келтите на Балканския полуостров – С., 1984, 76-79 с.

12. Джагфар тарихы. Сост. Бахши Иман. Т.1. – Оренбург, 1993, 10-12с.

13. Г.Ценов... 39 с.

14. Herbelot de Molainville. Biblioteque Orientall- Paris, 1697, p.214.

15. Светлозар Попов. Българската идея и демосферата –

Варна, 2001, 77 с.

16. Спиридон Йеросхимонах. История во кратце о болгарском народе словенском – Габрово, 2000, 29 с.

17. Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие – Велико Търново, 1995, 25 с.

18. Светлозар Попов. “Сказание за дъщерята на Хана” и японската митология – неочаквани паралели  В: България в световните цивилизации – дух и култура – Варна,2000.

19. Мабиногион. Келтски легенди – Варна, 1986.

20. П.Добрев – Проеткриването… 211 с.

21. Reinhard Schmoeckel. Die Indoeuropaer. Aufbruch aus der Vorgeschichte – Studgart, 1999, s.280.

22. Спиридон Йеросхимонах... 22 с.

23. Reinhard Schmoeckel… s.346-349.

24. Милош Сидеров. Блъгарианството - Религия на Седемте – С., 1997, 108 с.

25. Херодот. История част II, кн.IV: 66 – С., 1997, 108 с.

26. Rudolf John Gorsleben. Hochzeit der MenschheitBremen, 1993, s.100.

     27. П.Добрев. История на...53 с.

     28. Rudolf John Gorsleben…s.216.

     29. Geographica data in Early Puranas – Calcuta, 1972, p.55.

     30. L.Lloyd. A history of Wales. 5 Ed. – London, 1954, p.30.

     31. П.Добрев. Необяснимото и необичайното в ранната българска история – С., 1993, 113 с.

     32. К.Бакърджиев. Първият български герб – в.Народен Будител (Варна), №6, 1995.

     33. Фани Попова Мутафова. Седмият грях – С., 1981, 265 с.

     34. Г.Ценов... 43 с.

     35. Васил Златарски. Известието на Михаил Сирийски за преселението на българите В: Избрани произведения т.1 – С., 1972, 53-69с.

     36. Большая Советская Энциклопедия.Т.26, 423-424 с.

     37. Г.Ценов... 110 с.

     38. Димитър Съсълов. Пътят на България – С., 2000.

     39. Светлозар Попов. Авитохол и Ирник – начало на българската държавност – Варна, 1999, 70 с.

     40. Ашхарацуиц – Армянская географияСедмого века по Р.Х., пер. К.Патканова – Санкт Петербург, 1877.

     41. П.Добрев. История на... 61 с.

     42. Светлозар Георгиев. Атила – сп.Родина... 38 с.

     43. Г.Ценов... 137 с.

     44. Г.Ценов... 178 с.

     45. Г.Ценов... 185 с.

     46. Блазиус Клайнер. История на България – С., 1977.

 

За мнения и контакти:  rassate432@yahoo.co.uk