|
Мечът на крал Артур“Ако проникнем малко по-навътре от повърхността на душата. , се натъкваме на исторически пластове , които не са мъртъв прах , а продължават да живеят и действат във всеки човек , и то в такъв обем , за който ние навярно все още не сме в състояние да си създадем истинска представа при сегашното състояние на нашето познание .” Карл Густав Юнг Митът не е само една художествено пресъздадена мечта. Той е най-мощното
духовно оръжие за въздействие върху реалния живот. Митът разпалва въображението
на народа , пробужда Духа на неговата раса – за съзидание и хероизъм. Той
сплотява блуждаещите индивиди в едно самоорганизиращо се цяло – Народната
общност.
Митологичното и
реалното са двете взаимносвързани страни на Битието. Идеята за тяхното
диалектическо единство може да си види и в мита за крал Артур – великият
легендарен Херой на келтските народи. А свещенният замисъл на един мит може да
се извлече от неговото начало и край. Това в пълна сила важи за свещеното
оръжие на крал Артур и символ на могъществото на кралство Логрия – мечът
Ескалибур. Бащата на крал Артур получава този меч от Езерната фея. В
предсмъртния си час той забива с магическа сила Ескалибур в един камък ,
откъдето по-късно успява да го изтегли само младият Артур . Така той доказва
правото си върху върху бащиния престол. В продължение на много години крал
Артур царува успешно , като възвръща славата и величието на Логрия. Заедно със
своите рицари от Кръглата маса той извършва безброй подвизи. Но ето че настъпва
времето на упадъка, белязано с кървави междуособици. След последната битка
смъртнораненият крал Артур връща меча си на Езерната фея. Така завършва този величав химн на
европейското рицарство.
Както знаем от Карл Густав Юнг , водата е символ на несъзнатото , на
най-дълбоките пластове в човешкото съзнание . Оттам могат да изплуват архетипи –
прадревните представи за света и Битието , които носим в кръвта си от самото ни
Сътворение. Архетипите са и прояви на Духа на расата и те добиват своя изчистен
вид в народните митологии. Така че , мечът изваден от водата – това е митът ,
превърнат в дело. Но по-късно това дело добива сакрално измерение и се превръща
в нов мит. Когато настъпва упадъкът на
Логрия , крал Артур връща меча във водата – за да остане чист и свещен ,
недосегаем за враговете и недостойните. Така се осигурява възможност някога някой
друг рицар след него да го извади отново и да го употреби за Каузата на Рода
или Расата. Митът се съхранява в народната памет , за да възпитава идните
поколения в дух на хероизъм и борчество. И така , Колелото на живота
продължава вечния си кръговрат, без някой да е в състояние да го възпре. Това е
така , защото животът е борба ! А без хероизъм няма и живот .
Историята на Артуровия меч води и към нашите,български родови
корени.Защото Ескалибур е латинския вариант на името Коледвулх (Колед-Болг) -
мечът на нашия праотец Цар Колед и неговия син Болг (което означава и Вълк ) ,
чието име пък,ние българите , носим. Родът на крал Артур произхожда от
планинските области на Шотландия , където в предисторическо време се е заселила
една част от народа Болг – нашите келтокимерийски прадеди. А старинното име на
Шотландия е всъщност Каледония – наречена на праотеца ни Колед.
Днес най-будните и
самоотвержени български патриоти разчупиха леда на отровителските доктрини и
започнаха да възстановяват , късче по късче , истината за произхода на своя
Род. Да , ще се наложи в най-скоро време да извадим от забравата свещеното
духовно оръжие на Болг-Ариите , за да го превърнем отново в Кауза , в ново
историческо осъществяване. Сега , когато пак се взираме в дълбините на
Историята , може би не всички съзнават отговорността пред нашите велики
предшественици и идните български поколения . Днес , на границата между епохите
, е от съдбовно значение дали ще бъде изваден духовния меч на Колед и Болг или някаква лъскава
дрънкулка , която с прибързан наивизъм някои биха обявили за българска светиня. Свещеният български мит не стои
някъде далеч от нас . Той е в самите нас. През дългия си исторически път българският народ е съхранил спомена за
далечния си праотец – Цар Колед. На него е посветен най-светлият български
празник – Коледа. В негова чест
коледари пеят възвишени коледарски песни – свещени български химни със звучния
български рефрен “Коладе , Коладе ле “ . Към него българските коледари отправят
молитвите си за здраве и плодородие през идната година. На Неговия празник се
извършва инициацията на момчетата - те
за пръв път запасват пояс , обличат ергенско облекло и отиват да коледуват .
Защото на Коледа ние празнуваме рождението на
Коледовия син – Болг.“ Болг се роди ,Коледо ! “ – така най-популярната коледарска песен в България
свидетелства за същността на ритуала. А според Летописа на Раковски Болг се
възцарява през 1823 г. пр. Хр. В
епохата , към която е отнесена и най-старата история на Ирландия , в която се
съобщава за народа Болг. По него време е построено и древното келтско светилище
Стоунхендж. Засега не знаем какво се е случило
тогава , но явно Цар Колед и неговият народ трябва да са били възправени
пред съдбоносно изпитание , за да стане такъв свещен празник Рождението на
престолонаследника. Много по-късно , по време на келтските завоевания в Европа
през век преди Христа , в земите на Централна Европа е царувал владетел със същото име – Колед . Неговите синове Брем
и Болг основават ново Царство в Тракия
, със столица Тиле (Туле). Просъществувало повече от 60 години , според някои
историци. В съзнание за силата си , келтските Царе вьзобновяват мита за Колед и Болг , за да го изпълнят с ново
съдържание.
Неслучайно , митът за раждането на Болг е свързан астрономически със
зимното слънцестоене. Тъй както на Небето се ражда новото Слънце , за да ни
даде здраве , живот и плодородие през Новата година , така и на земята се е
родил Болг , за да даде Нов живот на Българския Род , Царство и Закон . Така е било , нека така
бъде и занапред ! Да
бъде Болг ! Да
пребъде Болг –Ария ! Русчукъ , 24. 12.2000 год Иван Митев |