Carl von Clausewitz

01.06.1780 – 16.11.1831

Един пример за подражание от германската история

Отказвам се:

• от лекомислената надежда за спасение от ръката на случайността
• от тъпото очакване на бъдещето, което не иска да разпознае един неясен смисъл
• от детинската надежда да се смили гнева на тирана чрез доброволно обезоръжаване, посредством долно верноподаничество и ласкателство да спечеля неговото доверие
• от погрешното примирение на едно подтиснато духовно състояние
• от неразумното недоверие в силите дадени ни от Бога
• от греховната забрава на всички задължения за общото добро
• от безсрамното пожертвуване честта на държавата и народа, цялото лично и човешко достойнство!

Вярвам и изповядвам:

• че за един народ няма нищо по-ценно от достойнството и свободата на неговото съществувание;
• че той е длъжен да ги защитава до последна капка кръв;
• че за него не съществува друго по-възвишено задължение и по-висш закон, на който той да се подчинява и изпълнява;
• че петното на позора от страхливо подлагане под чужда власт, никога не може да бъде изтрито;
• че тази капка отрова в кръвта на един народ преминава в потомството, парализира и подкопава силата на бъдните поколения;
• че достойнството може да се загуби само веднъж;
• че един народ е най-често непобедим в неговата благородна борба за свобода;
• че дори загубата на свободата, след една достойна и кървава битка, е гаранция за възраждането на този народ и зародиш на живота, който един ден отново ще избуи!

 

Обявявам и подчертавам пред света и бъдните поколения:

 

• че намирам за погрешна разумността, която иска да се измъкне от опасността, и намирам за най-поквареното, това което ужаса и страха могат да влеят
• че аз най-дивото отчаяние за по-мъдро бих счел, ако на нас бъде непременно бъде отказано, с мъжка смелост, което значи, със спокойно но твърдо решение и ясно съзнание да срещна опасността
• че няма да забравя предупредителните събития от старо и ново време и мъдрите поуки на цели столетия, благородните примери на прочути народи в главозамайването от страха на днешно време и световната история да отдам за страницата на един лъжовен вестник
• че се чувствувам чист от всяко самолюбие
• че мога да изповядам всяка мисъл и всяко чувство в мен пред моите съграждани
• че бих бил твърде щастлив, един ден в героична битка за свободата и достойнството на Отечеството да намеря своята славна кончина!

Веруюто на генерал Фон Клаузевиц

01.06.1780 – 16.11.1831

Вярвам и изповядвам:

Че за един народ няма нищо по-ценно от достойнството

и свободата на неговото съществувание;

че той е длъжен да ги защитава до последна капка кръв;

и за него не съществува друго по-възвишено задължение и по-висш закон‚ на който да се подчинява и изпълнява;

че петното на позора от страхливо подлагане под чужда власт‚ никога не може да бъде изтрито;

че тази капка отрова в кръвта на един народ

преминава в потомството‚ парализира

и подкопава силата в бъдните поколения;

че достойнството може да се загуби само веднъж;

че честта на Царя и правителството е идентична с тази на народа и единствената светиня – залог за неговото добро;

че един народ е най-често непобедим в неговата

благородна борба за свобода;

че дори загубата на свободата‚

след една достойна и кървава битка‚

е гаранция за възраждането на този народ и зародиш на живота‚

който един ден отново ще избуи.