|
Част II Боговете на българите“Сказание за дъщерята на Хана”- българското свещено предание Както всички нормални народи по света, българите са почитали
своите богове, вдъхновявали са се от техните митове, и са изпълнявали
посветените на тях обряди. Години наред платените “историци” се мъчеха да ни
втълпят, че нашите прадеди – т.нар. “прабългари”, уж са се претопили в някакво
“славянско море” и така са изчезнали като народ, а от “прабългарските” вярвания
и митове уж нищо не е останало. Наистина войнствуващото християнство е
унищожило много от езическото наследство на европейските народи. Но както
преданията на келтската и германската митология са съхранени на отдалечените
европейски острови Ирландия и Исландия, така и българската митология е съхранена
в земите на Волжка България, където е била утвърдена една твърде толерантна
форма на исляма. Във вид на песни по тези земи е съхранена историята и
митологията на българите и хуните. Тези песни са записани през XV-ти век от
книжовника Микаел Бащу от гр. Казан, чиито сборник беше публикуван през 1997 г.
под името “Сказание за дъщерята на Хана”.(6)
В песните от Сказанието се възпяват боговете на хуните, но това са всъщност
българските богове, тъй-като в качеството си на лингвист Петър Добрев установи,
че техните имена са от древнобългарски произход. На свой ред и Светлозар Попов
убедително защити достоверността на Сказанието, като уточни, че българи и хуни
са сродни народи, или един народ, следователно тук става дума за един общ
хунобългарски пантеон. Като последователи на структуралистката школа на Жорж Дюмезил,
ние изследвахме функциите на българските богове и техните успоредици в
индоевропейските митологии. Така заключихме, че по своята същност българските
богове съответствуват на боговете на другите индоевропейски народи. Ние също така забелязахме, че като цяло
българският пантеон е много близък до германския пантеон. Сравнявайки
митологията от Сказанието с народните вярвания от Дунавска България, ние също
доказахме дълбокото основание на тази митология в Българската Народностна
Душа. С това изследване ние отхвърлихме
съмненията относно достоверността на преданията за българските богове. Предвид задълбочаващата се духовна криза и ширещите се
заблуди по въпроса за вярата на древните българи, време е най-после да
припознаем боговете на своите велики прадеди, и така да възстановим свешената
си връзка с тях във времето! Българският пантеон За структурата на българския пантеон научаваме от мита за раждането на
боговете, поместен в началото на Сказанието: В далечни времена, когато на Земята още нямаше хора, Създаде Всевишният Тангра алпи-диви. Първо създаде старшите алпи: Слънцето, Луната и някои други. От старшите алпи се родиха средните алпи... глава I, песен 1: 5-7 Оттук се вижда, че в
българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният
Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото
название алпи. Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и
свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите
индоевропейски митологии – те са алпите-диви. Повечето от алпите диви са известни под имената на
свещените животни, в чиито образ те се превъпръщават. Това са алпите Барс,
Баран (Овен), Барадж (Змей) и Сокол. В мита за раждането на боговете още се
разказва, че от старшите алпи са се родили средните алпи. От
по-нататъшните стихове става ясно, че тези така наречени средни алпи са
всъщност хората от божествен произход, божествената Арийска раса. Бог Тангра “Канас Ювиги Омуртаг е от Бога владетел... и направи жертвоприношение
на Бога Тангра.” каменен надпис от Мадара, IX в. Тангра е древнобългарското име на Върховния Господ. Историята
на волжските българи “Джагфар Тарихи” свидетелствува, че нашите прадеди са
почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА означава
“гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на германски, и
ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия TINGOR на уелски, и
TOGARM
на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските
народи – с подобни имена те са наричали Бога-гръмовержец: келтите THARAN или THARANOUK, германите
THOR,
също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Но ТАНГРА произхожда от
древния корен ТАН, с разновидности АН, ЕН, ДИН, ИН, който одначава “небе” и е
широкоразпространен сред културите на Стария свят.(7) Така и името на ведическия Бог на гръма и войната
ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името
Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а
по-късно с това име са започнале да назовават Върховния Небесен Бог, известен в
пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща).
За разлика от небесните светила и алпите-диви Тангра е представен като
космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той
няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е
само дух.” (Йордан Вълчев) В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в
хиндуисткия пантеон. От дълго време в България и по Света се налага заблудата, че
древните българи са тюрки, а Тангра – тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките
и монголите са възприели култа към Тангра от
нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на
Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил
преди всичко Небесният Отец. Седемте небесни светила Единствените алпи-небесни светила, посочени в Сказанието, са
Слънцето и Месецът. Ние обаче знаем, че освен тях нашите прадеди са почитали и
петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които заедно с тях
съставляват Седемте небесни светила. “Подвижните светила са седем. Господар
им е Юпитер (Йо). Той направлява времето.” Този надпис от Мурфатлар
(Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските
народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а
тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU (кимр.),
JANCAIL
(корн.), означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на
звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита
12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява
също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името
Янкулица, като жена на Янкул. За значението на Слънцето и Месеца във
вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката на Теофилакт. В нея е
пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с неговия
пленник, християниа Кинамон. Кинамон
заявява: “А тези разни богове, които
вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и
Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се
дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас,
хората.” Омуртаг отговаря: ”Не
унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние,
които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя.” Алпите-диви Хурса (Хърса). Богът Ковач,
Синът на Слънцето . Върховният
алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по
нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села
ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Името на Хурса носи и
град КУРСК в Русия, според Сказанието. Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за
него е съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала
столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса и почитан като Железният
Баща (Демир Баба на турски). Неговият култ е възприет от алевитите
(къзълбаши) – ислямско течение, възникнало в Иран, чиито
последователи у нас са потомци на ислямизирани българи. Вероятно култът към
Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали такъв
бог според сведенията на Херодот. Железният Баща е Великан на Великаните и
Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със
сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва,
съответствуващи на името му. Железният Баша се смята за Всеобщ Баща на 72
народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо
място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща
съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите
– далечният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк,
така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и
дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието. Според Сказанието Алп Хърса е изковал оръжието на средните
алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с
мита за сътворението на първите хора: И Тангра повелил: да вложи Хърса в хората своя огнен дъх. Така у хората се е появила душата. А тя е безсмъртна и е главното в човека. гл.I, п.1 : 33-34 А в първата песен се разказва
как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество: Той бил неуморен ковач и пребродил цялата Зема в търсене на руда за своята ковачница. По неговите пътеки и сега хората вървят, и считат Хурса за свой покровител. Никой не може да пресече пътя на Хурса, иначе изчезва силата на оръжеито му. гл.I, п.1 : 9-11 Като Син на Слънцето Хурса съответствува на индо-иранския бог
Митра, също и на германския Фрей, един от синовете на Один. Като Бог-Ковач той
съответствува на келтската богиня Бригид – Покровителка на ковачите, поетите и
лечителите. Също като Железния Баща тя управлява двете стихии – огъня и водата,
с помощта на които се изковава и закалява стоманата. А празниците на празниците
на Бригид, Фрей и Хурса са отнесени към едно и също време на годината – 1-ви
февруари, когато се чествува празникът Имболк по келтската традиция. На него
съответствува Атанасовден (31-ви януари), тъй-като св.Атанас е приемникът на
Хурса в християнската традиция. В народната митология св.Атанас е представен
като юнак на бял кон, победител на зимните студове. Също така св.Атанас е
покровител на ковачите. Да, по Хърсовден
(Атанасовден) – Среди зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти
пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за
нов живот през настъпващата пролет. Барс (Сива). Бог на
справедливостта, съдник между алпите. Могъщият Алп Барс, който в гнева си може да убие само с поглед, иначе беше добродушен див. гл.I, п.7 : 175 Имаше Алпът Барс, който приличаше на барс, две огромни очи - всяко с големина на тас. Можеха да лишават от сила, да местят планини и да изпепеляват всичко живо с огън. гл.I, п.8 : 277-278 По своята същност Алп Барс
съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си той също изпепелява всичко
живо с поглед. Шива е бог на Луната, и живее в своята обител Хималая (Обителят
ня снегавете). Той е бял като снега, в който живее, сребърнобял като луната в
косите си. Белотата е символ на неговия аскетизъм. В снежната си обител Шива се
отдава на дълбок размисъл и съзерцание, и оттам наставляма брахманите и
мъдреците-риши. Шива съчетава в
себе си противоположностите на живота – любов и омраза, живот и смърт, творение
и разрушение. По волята на Брахма той сътворява Света, но също така го
разрушава с космическия си танц, когато упадъкът в него придобие необратим ход.
В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили
здравото за новия жизнен кръговрат. От своя страна Шива съответствува и на германския бог
Хеймдалур. “Наричат го Белият Ас, той е велик и свещен. Той живее в дома,
наречен Химинбьорг (Планината на небесното спасение), край Биврост. Той е
стражът на боговете, и седи на края на небето, за да пази моста от планинските
исполини – нужен му е по-малко сън, отколкото на птица. Той вижда и нощем, и
денем...” (Снори Стурлусон,
9) Несъмнено под имената Барс, Шива и Хеимдалур е почитан един
архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света.
Шива е почитан и по нашите земи, според една народна песен от Охридско, записана от Георги С. Раковски: Сива, Сива Василица, къде си се увасилила? Тамо горе по Бял Дунав, тамо горе по Бей Пунар. Щчо имаше, шчо немаше? Злата чаша иконата, Божик ми е по небеси, слава му е по сва земя! А самият Раковски възкликва:
“О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е.
празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял
Дунав, де се пиеше а-мрита (безсмъртна вода) със златни чаши и съсъди! А сега
веке се слави рождество Христово! Христос е наш и негова слава е по сичка
земя!”(10) Българските народни обичаи, свързани с Васильовден,
напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат възрастните със
суввачки, а кукерите удрят всеки срещнат с тоягите си – за здраве и прогонване
на злите сили. Ударът с дряново дърво е символичен акт на космическото
жертвоприношение, с което Сива обновява Света и го подготвя за новия живот през
Новата година. На Сива също съответствува и тракийският бог САБАЗИЙ –
неговото име е близко до СИВА. Той е преминал в гръко-римския пантеон като Бог
на виното и веселието – Дионисий (Бакхус). От някои антични източници знаем, че
кукерските обичаи имат тракийски произход. Това е само един пример, че
вярванията на нашите прадеди – древните българи и траки, имат общи арийски
корени. Сива вече започна космическия си танц, за да изчисти от
лицето на земята упадъчната англо-американска цивилизация, заедно с
цялата Калиюга. За да бъде Новият Златен Век! Ом намах Шивая! Барин. Бог на войната
и победата. Името му означава “Победоносец”, а това е всъщност прозвището на
св.Георги – приемникът на Барин в християнската традиция. Барин също така е
предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. В
това си качество той е преминал в образа на Архангел Михаил – Предводителят на
Небесното воинство. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на
своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от битките и ключа към
победата. Когато неговите избранници не разбирали знаците му, търпели поражение, но Барин ги спасявал. В битките участвували загиналите алпи. Разделял ги на две войски - тъмни и светли алпи. Ако победят тъмните алпи, това предвещавало: Избранниците на Барин ги очаква поражение. Ако победят светлите алпи, това предвещавало: Избранниците на Барин ще постигнат доблестна победа. гл.I, п.7 : 188-193 Действително нашите прадеди
винаги са търсили поличбите на Барин във военните си дела, и това е направило
впечатление на папа Николай: “Вие разправяте, честе били свикнали, когато
отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания
и заклинания.” (35-ти отговор на папа Николай) С тези си качества Барин съответствува на върховния германски
бог Один (Вотан), който преди
всичко е Бог на войната. Приемал той (Барин) вид на прекрасин сив вълк, в памет на Тун Бури - своя загинал брат. (гл.I п.7 : 185) Както е известно,
именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Вотан също
е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала.
През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. В Еддата също така се разказва
за две враждуващи групи божества – светли и тъмни алви. Те съответствуват на
светлите и тъмните алпи от разказа за Алп Барин. От друга
страна, по своето име Алп Барин отговаря на “славянския” бог Перун, който също
е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи. На Алп Барин са посветени двата воински празника в Българския
календар – Гергьовден и Архангеловден. Първият е на 6-ти май и съответствува на
келтския празник Белтаин (1-ви май). По това време започва топлото полугодие, и
нашите прадеди са тръгвали на бран, призовавайки Алп Барин за закрила и победа.
Краят на топлото полугодие се отбелязва на Димитровден (8-ми ноември) и
Архангеловден (21-ви ноември) – Архангелова задушница. Те съответствуват на
келтския празник Самаин (1-ви ноември). По това време законите на природата се
променят и преградата между Земното и Небесното царство се нарушава. Небето се
отваря, и Барин слиза между нас със своето войнство. По най-тържествен начин
ние почитаме хероите, паднали в защита на Българския Род и Царство, и на Арийската
цивилизация. Кубар.
Бог-гръмовержец, син на Алп Барин. Той е наследил мълнията на
баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на
гръма-син ни отвежда към германския пантеон – същото положение там заемат
Один и Тор. От друга страна ведическият бог Курар носи същото име, но той е Бог
на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на
дунавските българи Алп Кубар съответствува на св. Илия. А неговият празник
Илинден (2-ри август) съответствува на келтския празник Лугназад (1-ви август).
Баран (Овен). Брат на Алп
Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния е избягал надалеч. Джил. Бог на вятъра. Той
съответствува на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол “вея” –
Богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат,
и тогава се разразяват бури. Сокол. Отначало е бил
страж на пътя към Севера, към остров Чулман (Туле) в Северния океан, където са
живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той е разбил крилата
си в нейното ждрело. Пожалил Тангра Алп Сокол: дал му нови крила и нова служба. Започнал Соколът да пренася душите на мъртвите на високото Небе, в съда на Всевишния. гл.I, п.6 : 166-167 У нас това вярване се
свързва с Архангел Михаил – освен предводител на Небесното войнство той е
наричан от народа още Душевадник. В българската иконописна традиция Архангел
Михаил понякога е изобразяван с крила на грифон – митично животно, характерно
за културата на индо-иранските народи. Бог-елен. Неговото
българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон,
тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови
рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, Богът на горите и
плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български
би трябвало да звучи като Сърнен. Цернун е изпратил вълшебната си сърна, за да
отгледа младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Като пораства,
Авитохол става велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на
сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се
възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това
време на годината в силата си е Бог Цернун. Барадж. Добър змей,
покровител на Свещената Българска Династия Дуло. Решил Аудан, че Всевишнияте посочил Барадж като знак за своята милост към българите. Той помолил Барадж да се засели в планината Урми в Есегел. И заповядал да извезат на знаме образа на Барадж. гл.IV, п. 1499 : 1500 Артиш. Богиня на
домашното огнище и покровителка на семейството. Нейното име е близко до
това на свещения храст арча, с което зороастрийците поддържат свещените си
огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името
Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката Богиня на
домашното огнище. Нашият народ е запазил вярата си в Артиш под прозвището на
Мария Магдалена – Огнена Мария, чиито празник е 4-ти август. Според народните
предания Огнена Мария държи ключовете за Небето. Една народна песен разказва
как Огнена Мария е затворила Небето, и е наказала с 9 години суша жителите на
град Легена за това, че младите не са се отнасяли с уважение към родителите
си.(11) Днес в нашето общество нравственото разложение взема все по-застрашителни размери, и хората
стават все по-враждебни към близките си и към Майката-Земя. Чудно ли е тогава,
че ни сполетява т.нар. “трайно засушаване” и други природни бедствия ? А колко
още предстоят? Самар. Дъщеря на Алп
Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила. Богинята-Майка. Тя неизменно
присъствува в пантеона на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра
тюрките са я взимствували от нашите прадеди, под името УМАЙ, или УМА ХАН. Но УМА
е жената на Шива в хиндуисткия пантеон, а там тюркско влияние никога не е
имало. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ.
Очевидно тук става дума за древно и свещено понятие за майка – в германския
език бабата се нарича галено, по детски ОМА. А в японската митология Богинята
на Слънцето е АМАТЕРАСУ ОМИКАМИ. По нашите земи траките са почитали Богинята-Майка под името
Бендида – Богинята на земята и плодородието. Литература 1.
Пламен Цонев. Хомо
космикус. Книга хипотези – С., 1980, 118 с. 2.
www.14words.com 3.
Ron Mac Van.Creed of
Iron – St.Maries, Idaho, 1997. 4.
Фридрих Ницше. Воля
за Власт. 5.
Пиер Кребс.
Стратегия на културната революция – Университет Виена, май, 1986 г. – www.kanatangra.wallst.ru 6.
Микаел Бащу.
Сказание за дъщерята на Хана – С., 1997. 7.
Петър Добрев. Светът
на прабългарите – С., 1992. 8.
Борис Илиев. При
извола на Петте пръста – С., 1993. 9.
Снори Стурлусон.
Староисландски саги и митове – С., 1989, 54 с. 10. Георги С. Раковски. Съчинения т.4 – С., 1982, 144 с. 11. СбНУ. LX. Български народни песни и балади с митични и легендарни
мотиви – С., ....., 386 с. За мнения и
контакти: |